Най-голямото финансово събитие, което хората някак си успешно забравиха.
Един дългогодишен успех, който се превръща в катастрофа и в последствие се разпространява по целия свят и довежда до световен глад и конфликти
Или историята за това как най-големият срив на капиталовите пазари успешно убива световната икономика
Голямата депресия 1929 та
Сряда, 23-ти Октомври 1929г.
Внезапно и без никаква сигнализация, цените на акциите на Ню Йоркската Стокова борса падат драстично. Инвеститорите са в пълен потрес.
През последните 5 години цените на акциите само растат нагоре. Само за час са продадени повече от 2.5 милиона акции.
В следващите няколко дни, масовите продажби продължават по същият безпрецедентен начин.
Изведнъж всички досегашни купувачи, се превръщат в панически продавачи, но за съжаление не остава почти никой, който иска да си закупи. Което довежда цените на акциите до свободно падане.
В рамките на 30 дни, цените на акциите падат с близо 44%, което довежда до масов смут на териоторията на цялата държава.
На площада пред Ню Йоркската Стокова борса започват за се събират десетки хиляди хора, които протестират и искат обяснение какво се случва, но така и не намират отговори на въпросите си.
Всички хора, дотогава приемайки се за успешни инвеститори, са пред тотална капитулация и вече нямат финансов ресурс да си позволят и елементарни битови необходимости.
Тълпите пред борсата остават там със седмици, за да научат повече информация относно внезапният срив на борсата, но само малка част от тях са усещали каква катастрофа предстои.
Този месец бележи началото края на успеха и просперитета на Америка, а в последствие и на целия свят.
За да разберем, какво точно довежда тази катастрофа, трябва да се върнем десет години назад. До годината в която доверието в американската финансова система стига до такова високо ниво, че в очите на хората хубавите времена изглежда, че ще продължават вечно.
Годината е 1919. Америка е в страхотен икономически растеж.
САЩ са победители в първата световна война, а нейните съюзници са финансово изтощени след военните действия. Несигурността е приключила и никой няма дори идея какво ще се случи през следващите две десетилетия.
Индустриализацията е в пикът си. Електрификацията на американските домакинства отваря нови врати в капитализма и нацията вече бере плодовете на собственият си напредък.
Градовете вече са свързани към мрежовите технологии. Появяват се самолетите, радиостанциите, телефоните и домакинските уреди. Улиците на градовете гъмжат от автомобили.
Луксът вече е необходимост, която заблуждава с разцвет на потребителската култура, а мащабът на масовото потребление е както никога досега.
Банковата система процъфтява, давайки лесен достъп до кредитиране на всеки американски гражданин. Кредитите стават неразделна част от живота на американеца и той вече има възможност да закупи всички свои потребности, като заплаща минимални месечни вноски. Което всъщност стартира и революцията на банковата система. Реклами за луксозен живот и мотивация за максимално консуматорство стават досадно ежедневие на всеки.
Държавните облигации карат много хора да станат инвеститори, които за първи път в живота си получават лихвени плащания на всеки шест месеца. Сигурността в системата и вярата в просперитета на нацията ги мотивира да търгуват все по-често. А вестниците дават възможността на инвеститорите да следят цените всеки ден. Години преди това търговията с ценни книжа е била достъпна само до елитна група банкери от Уол Стриит, но естественото развитие на този бизнес и алчността на тези банкери разширяват бизнеса и правят облигациите достъпни за всеки американски гражданин.
На гражданите започва да се предлага и възможността да купуват акции на компании и корпоративни облигации и за да се възползват от възвращаемостта, която са предлагали те тогава. Естествено банкерите са рекламирали бизнеса като най-престижният и постоянно се е говорило за величието на Уол Стрийт.
Банките отварят брокерски офиси на територията на цялата страна и за кратко време въвличат всеки предприемчив американец като инвеститор. За реклама се използват знаменитости като Чарли Чаплин, който по онова време е бил солиден инвеститор.
Телеграфите са дали възможността, актуалните борсови цени да се отразяват мигновенно и да се разпространяват за минути до инвеститорите и в най-затънтените краища на Америка. Радиата са били изключително впечатлени от мащабите на борсовата търговия и постоянно са съобщавали текущите борсови цени за радиослушателите си.
Обикновенните граждани инвестирали всичките си спестявания и с радост наблюдавали как инвестициите им растат всеки месец. Мълвата се разпространявала със скоростта на Омикрон, и всички допреди гладни за злато търсачи на силни усещания, вече били здраво затънали в борсовата търговия. За 10 години една добра идея на алчните банкери се превърнала в истинска мания.
Обикновени граждани, направили богатство на Уол Стрийт се превърнали в истински знаменитости. Един от тях е Джоузеф Кенеди – бащата на бъдещият президент Кенеди.
За обикновените хора, новоизлюпилите се финансови супер звезди е било вдъхновение и мотивация, че всеки може да успее и да бъде като тях. Всеки човек, без значение дали е пиколо, бръснар, хлебар, общ работник, или професор в университет е имал достъп до инвестирането на пазара и до лесните пари, които той предлага. По улиците на градовете се напълнило с пратеници на промяната, на които единствената цел е била да привличат нови хора в капиталовите пазари.
Хората са имали толкова силна вяра в неспиращият растеж на цените, че започнали да залагат имуществото си и да събират заеми от близки и познати, само и само да участват в новото модерно.
За първи път започнала търговията на марджин. Инвеститорът е трябвало да вложи само част от парите, за да може да си купи акции на любимата компания.
Марджин търговията се появява на началото на 20-те години и на практика е вид кредитиране, което съществува и в модерната търговия с финансови инструменти. Ако инвеститорът депозира 25 долара, брокерът допълва с останалите 75$ за сделка, в която инвеститорът получава акции за 100$. Ако инвеститорът спечели, той прибира цялата печалба, като връща на брокера само 75$ + лихва по кредитирането, която тогава е била от 3 до 5%. В случай, че инвеститорът стигне до максимална загуба на тази позиция от около 20$, брокерът изисква още капитал от клиента, или му затваря моментално позицията и прибира всички комисионни и такси.
Преди голямата депресия, 90% от покупната цена на акциите се правела на заем, а това довело инвеститорите до огромен риск. Естествено, никой не мислил за рисковете, защото пазарите процъфтявали, а цените на компаниите отлитали до луната.
20-тте години на миналия век били изключително доби и за жените. След реформите в Америка те имали нужда от възможност да печелят пари и финансовите пазари били едно добро поле за изява. По улиците на градовете се напълнило с жени инвеститори, които се стремяли към бързото богатство, обещано от Уол Стрийт.
Бизнесът на финансовите пазари е правил огромни купища с пари на банките и на местните политици и всички са си затваряли очите пред проблемите, които и тогава са се виждали. Просто никой не им е обръщал внимание. Престъпността също е била във възход. Големи инвеститори се организирали на тайни общества и изкупували акциите на определена компания. Когато цената нарастнела след масирани рекламни дейности от тяхна страна, те тихомълком продавали всичко на нищонеподозиращите обикновени граждани а в последствие цените се сривали и най-голямата загуба отнасяли точно гражданите мечтаещи бързо забогатяване.
Администрацията на президента имала тесни връзки с елитна група банкери и финансисти, което им давало огромно политическо влияние. Лобирало се за закони, облекчаващи търговията и намаляването на данъчното облагане на богаташите.
Елитът на Уолстрийт е бил изключително мистериозен. Разполагали са с малки фирми с ограничен капитал, но са разполагали с огромна власт. Най престижната от тези фирми е била банката на Пиърпонт Морган – JP Morgan, която стратегически била разположена точно срещу фондовата борса. В последствие тя изиграва и ключовата роля в предстоящите събития.
По това време Ню Йоркската стокова борса е била едно огромно казино. Хората са се тълпяли пред вратите за да спекулират , с мисълта за бързо забогатяване.
През март 1929г, новият републикански президент Хървърд Хувър, прави обръщение пред всички американски граждани, в което ги уверява, че Америка е достигнала до най-високата си степен на комфорт и сигурност, от когато и да е било преди това в световната история. Пред страната няма заплахи и разцветът тепърва започва. След това изявление, следва най-масовото изкупуване на акции. Но зад кулисите той е бил доста науверен в думите си. Самият Хувър всъщност е скептичен относно това, което се случва на Уол Стрийт и с икономиката като цяло, но той няма политическата смелост да настоява за своите убеждения като новоизбран президент. Той не прави нищо за да обуздае този див спекулативен огън, както и да насърчи федералният резерв или хазната да затегнат мерките с марджин търговията, която била стигнала до безумна ескалация. Също и както своя предшественик, той няма мотивацията да регулира пазара.
Хувър не е сам в страховете си, че финасовият балон ще се спука. По това време един от най-видните и уважавани банкери Пол Уорбърг прави изявление против аристокрацията на Уолстрийт, с предупреждение, че спекулациите се разпространяват твърде надалеч и последствията ще доведат страната до неизбезна финансова криза, която ще се превърне в депресия. Тогава за първи път се използва думата „депресия“
Естествено, думите на Уорбърг са пренебрегнати от всички. Моментално е обвинен е като параноик. Всички известни и властимащи са участвали в пазарите тогава. Пропагандирали са, че всичко е перфектно. “Правят се пари и който не участва, или си мисли, че това някога ще приключи е тотално сбъркан”. Това били думите им за всеки, който се опълчел на системата.
От месец Май до Септември на 1929-та, 2960 нови компании били листнати за търговия на Ню Йоркската стокова борса, добавяйки повече от 100 милиона акции към пазара и подхранвайки инвестиционният балон. И както във всеки балон в историята на човечеството, тогава всеки ден се е чувало: „Този път е различно. Това е различен финансов свят. Това е новият финансов свят“.
Брокери и банкери масово са заявявали на клиентите си, че този път ще е различно, защото това, което се случва е новата глобална икономика и цените ще растат вечно.
Някои от професионалните спекуланти се усетили, че цялата финансова система прегрява. В едно от изявленията си Джо Кенеди заявява: „Ако човекът, който лъска обувки, знае повече от мен за пазарите, може би е време да продавам всичко и да се измъквам“
През месец Септември, Хървърд Хувър отправя писмо със запитване към своите приятели от Уолстрийт, питайки дали трябва да се притеснява. Естествено получава отговор, че всичко е нормално и няма абсолютно никаква причина за безпокойство. Писмото завършва с текста „Бъдещето изглежда блестящо“
Пет дни по-късно целият фондов пазар се срива, а никой не знае какво предизвиква внезапната загуба на увереност, която се случва в края на сряда 23-ти Октомври. Рязък спад в автомобилните акции, провокира неистова последна търговия. Милиони акции били продадени внезапно. На следващият ден последва големият срив. Датата е четвъртък, 24 Октомври 1929г. Ден който остава в историята като „черният четвъртък“ и често се смята, че точно той бележи началото на Голямата Депресия. До 29-ти октомври, цените се сриват с 44%. Сривът на акциите наистина е бил огромен и изплашва голяма част от активните инвеститори. В следващите няколко дни пазарът просто е падал и падал. Хората са били в шок и паника. Започнали да се събират хиляди хора на тълпи пред фондовата борса. Служителите на реда са толкова притеснени от случващото се, че изпращат 400 конни полицая, за да пазят от размирици и внезапна инвазия във фондовата борса. Свидетели споделят, че шепотът на хората пред борсата се чувал като постоянно бучене.
Но въпреки притеснението на хората, във фондовата борса царяло спокойствие и подреденост. В залата имало 1200 членове, които спокойно се разхождали и предлагали огромни блокове ценни книжа на 1/3-та от стойността им.
Най-големият проблем бил загубата на доверие в системата. Хората били изплашени и разорени. Голяма част от тях вземали пари на кредит от банките и купували акции на марджин, което само по себе си увеличавало рискът им десетократно.
Главният инвестиционен елит полагали огромни усилия, за да възстановят доверието в системата, но естествено това нямало как да се промени. Правли изявления пред тълпите, че икономиката е стабилна и всичко, което се случва е временно.
Тълпите ставали все по-големи. Журналисти от цялата страна присъствали, за да отразяват събитията. А напрежението вече се усещало в цялата страна. Отчаяни от новите цени на акциите, инвеститорите блокират телефонните линии между Ню Йорк и всички други големи градове. За първи път спекулантите откриват негативната страна на лесното кредитиране и търговията с голям марджин. Естествено чудото при закупуване на акции пари на заем е, че печалбите се ускоряват неимоверно, когато цените вървят нагоре, но по пътя надолу цялата машина тръгва назад и загубите също са огромни.
Всички тези хора, които са вземали пари назаем за да купуват акции, сега трябвало да платят огромни обезщетения на брокери и банки.
Въпреки, че правителството е виждало всички нередности, те не са направили нищо за да регулират търговията и да предпазят пазара от едно такова развитие. Оправдавали са се с чистия и неограничен капитализъм и са призовавали хората за вяра в системата.
Вярвали са, че сривът ще се оправи от само себе си , но за съжаление пазарът се чупи толкова рязко, че оставя огромно количество хора, които са напълно унищожени. За тези няколко дни, лично богатство на стойност 25 милиарда долара, просто се изпаряват завинаги .
На 29-ти Октомври, в сградата на JP Morgan се събират най-влиятелните банкери, както и най-богатите хора от бизнес елита на Америка, за да обсъдят какви мерки да предприемат, за да върнат доверието в системата. Решението им било да направят групова инвестиция от 250 милиона долара и да подкрепят най-стабилните тогава акции. Огромна финансова инжекция за онова време, която според тях би стабилизирало проблема. Няколко бизнесмена инжектират огромни купища с пари извън тази уговорка, за да подкрепят стоковата борса и да стабилизират цените.
Планът им проработва временно. Цените на компаниите започнали да се вдигат отново. Журналистите веднага отразяват добрите новини и информацията се разпространява из цялата страна. Президентът Хувър, също се включва в кампанията за спасението на Уол Стриит, повтаряйки мантра, която винаги е използвана по време на пазарни сривове. А именно, че всичко с икономиката е ок и, че това са временни явления. Че ако една компания пропадне, парите ще се преместят в друга и прочее.
В тези дни активността е била толкова сериозна, че телеграфите не са насмогвали да обработят всички борсови данни. Информацията била толкова голяма, че телеграфите печатали с 4 часа закъснение. Счетоводителите денонощно обработвали информацията, за да посигурят нормалната работа на борсата в следващия ден.
Хората започнали да вярват, че най-лошото е свършило и всичко ще се нормализира отново. И наистина в следващите няколко месеца, пазарът поскъпва и загубите се свиват на половина. До 30-ти Април на 1930-та всичко изглежда обнадеждаващо.
Тогава обаче цените на акциите отново започват свободно падане. Всичко е било временно, а хората били тотално изгубили вярата във финансовата система. До 7ми Юли на 1932-ра година, целият пазар пада с още 85%. Това предизвиква вълна от масови фалити. Много хора остават без дом, а самоубийствата стават ежедневие.
Около 3000 банки фалират през този период. Хората, които имали налични пари във банки, останали без абсолютно нищо след затварянето им. Никой не е можел да направи нещо. Нямало е федерална корпорация, които да гарантират част от банковите депозити. Така че е нямало кой да защити обикновенният американски гражданин, ако банката изгуби спестяванията му, в случай на лоша инвестиция. Дори и в стабилните банки е имало масов отлив на капитал, защото хората си изтегляли влоговете, страхувайки се, че това ще е поредната банка, която ще фалира. За година, цялата финансова система пресъхнала и останала без капитал.
Сривът на фондовата борса през 1929-та не е единствената причина за голямата депресия, но с него започват поредица от икономически събития, които предизвикват най-голямата криза в съвременната история.
Всички тези пари, дадени някога на инвеститорите, просто се изпаряват от икономиката. Компаниите изпадат във финансови затруднения, докато акците им падат, заедно с тях спадат и паричните потоци под формата на кредитиране на бизнесите им.
Липсата на капитал, довежда до масови съкращения, а съкратените работници изпадат в несъстоятелност да обслужват лесно дадените кредити, което съответно докарва банките в несъстоятелност, поради безбройните лоши кредити, които са раздали. Една ужасна икономическа спирала на катарзис. След масовите фалити и неплатежоспособността на обикновените хора, започва да спада и потреблението на стоки и услуги. Лека по-лека това се превръща в най-голямата историческа травма на цялото общество. Цялата икономика е пред тотален колапс.
Звучи ви някак си познато, нали? Банките дават пари назаем за търговия с финансови инструменти. Брокерите предлагат огромен ливъридж за търговия. Медиите мотивират всички да се включат в капиталовите пазари, за да се възползват от лесните пари, които предлагат те. В рекламите се намесват световно известни личности, които парадират с луксозен живот и лесни печалби. Големите корпорации се намесват в политическото управление и манипулират най-големите политически решения.Икономиката далеч не е в разцвета на силите си. Има огромни проблеми, но политиците не правят абсолютно нищо по темата и си затварят очите пред тях, казвайки, че всичко е перфектно и „този път е различно“.
… „Този път е различно“ – фразата, която е унищожила най-много човешки съдби в историята на капиталовите пазари …
През 1932 г , с убедителна победа е избран новият президент на Америка – Франклин Рузвелт.
Първата му задача е да регулира е да възстанови доверието във финансовата система. Рузвелт обещава нова сделка за американския народ, като регулира цялата финансова система – банкиране, кредитиране, инвестиране, спекулации. Той гарантира банковите депозити и въвежда закони, принуждаващи банкерите да работят под строг правителствен надзор. Било започнато разследване от банковата комисия на сената, което продължило повече от три години и се състояло в над 10 000 страници доказателства и свидетелски показания.
Голямата депресия продължава до избухването на втората световна война. Тогава вече икономиката е била глобализирана. Икономическият срив и в последствие депресия се разпространил по целия свят. Във Великобритания имало огромен спад в производството и милиони хора изгубили работата си. Германия, все още страдаща от поражението през първата световна война, бива засегната още по-тежко, след като американското правителство изтегля всички направени инвестиции и с това блокира и унищожава цялата немска икономика.
В много държави се създава желанието за авторитарно правителство, което да може да спаси икономиките в тежки ситуации. Тази световна криза засилва антикапиталистическите движения и дава поле за развитие на комунизма и фашизма.
Крахът на Уол Стрийт укрепва и подпомага всички онези хора, които са искали да докажат, че има и по-добър начин за управление от капиталистическото. Много нации поставят бариери за предотвратяване на свободната търговия, като по този начин ограничават възможността за монополизъм и търговски изнудвания.
За възстановяването на американската икономика до нивата от 1929та година, са нужни цели 25 години!
Дълги години споменът на хората за този финансов крах ги предпазва от последващ такъв, но вече живеем във времена, в които той няма живи свидетели. Вместо да се научат от грешките си, властимащите напълно забравят пораженията причинени от нерегулирания капитализъм и прекомерното овластяване на големите корпорации и банки. През 90-тте години на 20-ти век всички финансови регулации се премахват тихомълком. Това дава възможност на всички събития, случили се преди 1929-та година да се повторят отново. Последват няколко икономически балона.
Дотком балона през 2000-та година, световната икономическа криза през 2008-ма, както и кризата с коронавируса през 2020-та
След световната икономическа криза през 2008-ма, федералният резерв на Америка, който уж се грижи за сигурността на развитието на капиталовите пазари започва така наречената Quantitative Easing програма за спасение на цялата финансова система. Започва най-голямото печатане на пари, както и най-голямото световно задлъжняване в историята на човечеството, което в последствие се разпространява в целия свят. Въпросното вливане на свежи пари в икономиката изкуствено увеличава цените на капиталовите пазари, но го прави за сметка на покупателната способност на валутите. Цената на индексите, спрямо цената на златото не помръдва от световната икономическа криза през 208-ма досега. Средната класа е тотално унищожена а бедните са станали още по-бедни и вече виждат затруднения да си позволяват елементарни битови потребности.
Маркет капитализацията на америкаският капиталов пазар стана близо 3 пъти по-голям от брутния вътрешен продукт на астраната.
Маркет капитализацията на 3-те най-големи компании в Америка е по-голяма от брутният вътрешен продукт на световни икономически сили като Япония, Германия, Обединеното кралство, Индия, Франция ….
В момента на записването на това видео, дългът отнесен към брутният вътрешен продукт на
Америка е 108%
Япония – 281%
Англия – 101%
Франция – 127%
Италия – 172%
Канада – 103%
Белгия – 117%
Гърция – 230%
Вълната от коронавируса блокира по домовете си целият свят и вече трета година световната икономика се поддържа от правителствени финансови инжекции. Блокирането на границите и международната ръговия буквално счупи световната верига за доставки, а в момента в магазините има огромен недостиг на обикновени домакински потребности и храни. Щандовете просто са празни. Това предизвика най-голямата световно разпростряла се инфлация и брутален скок в цените на петрола, газта и електроенергията.
Голяма част от публично търгуваните компании са до 200 пъти по-скъпи от финансовата си оценка, а работническата класа отдавна не иска да се върне отново на работа, защото лесните печалби от инвестицията на капиталовите пазари и скока на цените на имотите ги направи богати.
Банковата система не обслужва потребителски кредити, а предпочита да използва парите, инжектирани от централните банки за високорискови инвестиции на пазарите.
Брокерските фирми, които дават лесен достъп до пазарите на обикновения човек, бележат своят възход и марджин търговията е в пъти по-високи нива, от както е била някога въобще. Всеки човек на този свят се превърна в инвеститор!
Само през 2021-ва година са листнати 1058 публично търгувани компании.
Бумът на крипто валутите и лесният достъп до тях въвлече дори и деца, които имат желанието за бързо забогатяване. Почти всички звезди на социалните мрежи имат своя собствена крипто валута, а обикновени дигитални снимки се продават за стотици хиляди долари. Хората започнаха да инвестират в дигитално движимо и недвижимо имущество с цел спекула и бързо забогатяване.
От друга страна лихвените проценти по кредитите са негативни. Никога в историята на човечеството не е било толкова евтино човек да заеме кредит от банкова институция и естествено огромна част от кредитите се раздават точно с цел инвестиция на капиталовите пазари, за покупка на акции с огромен марджин, което увеличава рисковете десетократно.
Манията за бързо и лесно забогатяване е в невиждани до сега мащаби. Общи работници, стругари, таксиметрови шофьори, охранители и животновъди станаха финансови специалисти и спекулатори. В манията се включиха дори и възрастни хора, които по съвет на внуците си купуват акции на компания, или крипто валута, която да им донесе бързи и лесни печалби.
Същите тези банки, които оцеляха след голямата депресия през 1929-та и в годините са многократно обвинявани в основоположниците на тази криза, в момента са най-властните и богати институции на този свят. Тесните им връзки с политическата система ги прави буквално недосегаеми и влиянието им се простира и до най-отдалечения край на планетата.
Политиците всеки ден правят изявления по медиите как всичко е перфектно и световната икономика тепърва започва да процъфтява.
Цялата финансова система е прогнила от проблеми и подводни камъни, но никой от власт имащите няма смелостта да направи нещо по темата и да започне процес на регулация. Всички са доволни, защото нещата вървят напред и се изкарват пари.
Всеки, който сподели притесненията си, че цялата финансова система ще колабира, бива незабавно обвиняван в некадърност и параноизъм.
Звучи ли ви познато ? Чувате ли думите „Този път е различно“?
Изводът от цялата тази история, е че във вселената всичко се повтаря. И то в точният ред, в който се е случило и преди. Последиците от предните лоши събития, ще бъдат също толкова лоши, както и последиците от текущите лоши събития. Във вселената нищо не се променя, просто хората не искат да помнят историята защото … „този път ще е различно“
Всеки път, когато човешката глупост и наивност премине в такива мащаби, последствията са катастрофални
Истината е, че никога не е различно!!!
0 responses on "Голямата депресия 1929 та"